За книгата: 2019 / Представете си, че лежите върху зелено поле от млади издънки и гледате купестите облаци, натрупани над гората. Изведнъж ви идва способността да видите полето такова, каквото е без скрити тайни, точно както го виждат вещиците. Затваряш очи и се издигаш във въздуха, обръщаш се и поглеждаш надолу, виждайки себе си отгоре, безгрижно легнал на тревата. Първо гледаш полето и в същата секунда виждаш всяко стръкче трева, всяко парче земя поотделно. Под всеки камък, край всеки корен кипи живот, не особено приятен за вас, от микроскопични същества до мравки, от стоножки до различни видове буболечки и паяци. Малко по-дълбоко има змии, безброй ларви на мухи и други насекоми. Това поле е наситено с живот, както мократа гъба е наситена с вода. Споделяте това пространство с милиард видове други обитатели, за които предпочитате да не знаете. След като сте изследвали внимателно полето, вие сега гледате на себе си със същото магическо зрение и също така виждате безкрайно разнообразие от различен живот в тялото си и на повърхността му. От бактерии и микроби до микроскопични паразити. Те живеят живота си, без дори да се консултират или поискат вашето разрешение. Вие също знаете за това, но предпочитате да не знаете. Така хората, впечатлени от изобилието от детайли на нашия свят, които са в състояние да видят по различен начин, с помощта на магия, решиха да забравят всичко и да не виждат. Вещиците са станали рядкост, магическото виждане е станало тайна, не защото е нещо, което човекът не е познавал. Магията е това, което човек отказа да си спомни... Кати Беяз